четвъртък, 19 април 2012 г.

Диана Брачо отблизо

Диана Брачо се чувства горда и щастлива да бъде студена, пресметлива и жестока жена, способна на всичко, за да постигне това, което иска. Това разбира се, само на телевизионния екран. В реалния живот Диана е сладка, скромна и резервирана, съвсем далеч от образа на злодейката.







Родила се е на 12 декември 1944 година в Мексико Сити в семейството на артисти. Тя е дъщеря на режисьора Хулио Брачо и на балерината и актриса Диана Бордес, и е племенница на актрисите Андреа Палма и Долорес дел Рио. Поради това няма нищо чудно, че още от съвсем малка показва артистични заложби.






На 5-годишна възраст дебютира във филма "San Felipe de Jesus", а на 6 години играе в "Inmaculada". И двата филма са режисирани от баща й, с когото е имала много специална връзка. "Разделиха се, когато бях на 7 години и брат ми Хорхе и аз останахме да живеем с баща ни, който ми даде всичко." От него наследява много повече от любовта към киното: "Научи ме да чета, когато бях на 3 годинки и направи достъпни за мен много книги и прекрасни неща."






Любовта към четенето отвежда Диана в Ню Йоркския университет, където следва Философия и Английска литература. "Мечтата ми беше да стана писателка, може би за да открия собствената си идентичност и да не бъда продължение на семейството ми."







Докато следва Диана се омъжва за втория си братовчед Фелипе Брачо и от брака им се ражда дъщеря им Андреа. По-късно двамата се развеждат. След като завършва следването си, Диана си дава сметка, че има нужда от по-физически и активен начин да изразява изкуството си. Тя се завръща в Мексико и се присъединява към театралната група на режисьора Хосе Луис Ибаньес. "Още от първия урок разбрах, че актьорството е моето призвание, макар че веднъж баща ми ми беше казал, че нямам нито глас, нито присъствие, за да бъда актриса." Дебютът й в театъра е в постановката "Israfel" на Абелардо Родригес.


Усилията и подготовката й са възнаградени през 1973 година, когато получава първите признания за прекрасното си изпълнение във филма "El Castillo de la Pureza". Следват още много ленти, сред които "El Encuentro de un Hombre Solo" (1974), "El Cumpleaños del Perro" (1974), "El Santo Oficio" (1975), "Actas de Marusia" (1975), "Las Poquianchis" (1976), "La tía Alejandra" (1979), "El Infierno de todos tan Temido" (1979), "The Dogs of War" (1980), "Antonieta" (1982), "Serpientes y Escaleras" (1992), "Entre Pancho Villa y una Mujer Desnuda" (1995), "Un Baúl lleno de Miedo" (1997), "La Otra Conquista" (1998), "Las Caras de la Luna" (2001), "Y tu Mamá también" (2001), "Dreaming of Julia" (2001) y "Vivir Mata" (2002).

В продължение на четири години живее в Оксфорд, Англия, където изучава английските продуцентски и режисьорски техники. Благодарение на вложените усилия, става президент на Мексиканската Академия на Изкуствата и Кинематографичните Науки.

Телевизията заема много важно място в живота на Диана Брачо, която е известна с участието си в десетки сериали и теленовели. Дебютът й на малкия екран е през 1973 година в сериалите "Клетниците" и "Първата ми любов". През 1986 година получава първата си роля в теленовела в "Свърталище на вълци" ("Cuna de Lobos"). "Проектът се появи внезапно, и когато прочетох сценария за първите епизоди, се влюбих в историята. Освен това ми отвори вратите на телевизията и ми донесе международна слава; теленовелата беше гледана в целия свят."

Следват участия в още сериали и теленовели: "On Wings of Eagles" (1986), "Pasion y Poder" (1988), "Capricho" (1991), "Cadenas de amargura" (1991), "Retrato de Familia" (1995), "Alondra" (1995), "El Vuelo de Aguila" (1996), "Право на любов" (1998), "Ад в Рая" (1999), "Право на раждане" (2001) и др.






През 2001 година се снима в теленовелата "Право на раждане" ("El Derecho de Nacer"), в която си партнира с актьори като Саул Лисасо, Карлос Брачо, Кейт дел Кастийо и Майте Ембил.






През 2003 година се снима в теленовелата "Под твойта кожа" ("Bajo la Misma Piel"), с Кейт дел Кастийо и Хуан Солер в главните роли, където играе Сара Ортис, жена страдаща от вечните изневери и малтретирана от съпруга си Бруно (Алехандро Камачо), за когото е омъжена от 25 години. В същото време истинската й любов е художникът Хоакин Видаури (Педро Армендарис).





През 2006 участва в теленовелата "Ранени души", в която си партнира с Жаклин Бракамонтес и Серхио Сендел.








През 2008 година оставя своя отпечатък с ролята си на перверзната и манипулативна Габриела в теленовелата "Огън в кръвта". "Никога не се бях виждала толкова грозна и стара, както в тази теленовела".




Последната теленовела на Диана Брачо е "Рафаела", в която се снима миналата година. Там тя играе ролята на Морелия, студена жена със силни класови предразсъдъци, която се измъчва от това, че съпругът й Рафаел (Рохелио Гера) има извънбрачна дъщеря (Скарлет Ортис). По време на снимките Диана остава вдовица, тъй като вторият й съпруг, художникът Рафаел Кортес, умира внезапно. Актрисата е толкова резервирана към личния си живот и същевременно толкова голяма професионалистка, че малцина от колегите й узнават истината. "Имам една съвсем ясна философия, че никой не е отговорен за това, което се случва на човек, не можеш да виниш другите, нито да ги засипваш с твоя боклук."

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Коментирай тук!