понеделник, 11 март 2013 г.

Ана Лайевска вярва в призраци

Ана Лайевска изпълнява две роли (близначките Елена и Даниела Калканьо) в теленовелата "Призракът на Елена", които са пълни противоположности.

Далеч от камерите, актрисата се определя като комбинация от крайности: "Аз съм симпатична и антипатична, чувствителна и безчувствена, зряла и незряла. Толкова ли е трудно да се опиша? Мисля, че в зависимост от момента, мога да бъда различни неща", споделя Ана.

Тази комбинация от противоположни черти й е помогнала най-много при изпълнението на тази роля, или по-точно роли - обгърнати в мистерия, тъй като според актрисата "дори ние актьорите не сме напълно сигурни какво ще се случи".

Но в едно нещо е напълно убедена: "Никога преди не съм правила подобен персонаж, който няма нищо общо с мен. Не мога да ви кажа много, само че тя не е лоша, просто е наранена. Тя е човек с психични проблеми."

По повод на свръхестествения аспект на теленовелата, която е вдъхновена от романа на Дафни дю Морие "Ребека", Ана предпочита да не разкрива информация, но в личен план признава, че вярва в призраци, и макар че никога не е виждала такъв, "много бих се уплашила, ако го срещна".

Ана Лайевска Расцветаева е родена в Киев, Украйна, а родителите й са руснаци. Семейството й се премества в Мексико, когато тя е на девет години, поради което Ана, която наскоро посети родния си град, където все още живеят бабите и дядовците й, казва, че се чувства "сто процента мексиканка".

Попадането й в света на актьорството е толкова живописно, колкото и произхода й, тъй като не е планирано, а резултат от щастлива случайност. И на крясъците на един от галаните на момента.

"Щях да стана цигуларка", разказва Ана, която освен това свири и на пиано.

"В действителност, никога не съм мислила да стана актриса, но когато бях на 14 години ми се обадиха да заснема няколко сцени в теленовелата "Някога ще имаме крила", като част от оркестър, който свири в историята. Режисьорът ме избра за една от сцените, в които галанът - Умберто Сурита крещи на едно от момичетата и много му хареса как се справих."

Но още повече това се харесва на самата Ана, която от този момент се заема да учи за актриса в Центъра за артистично обучение на Телевиса.

Благодарение на това, получава малки роли в теленовели като "Скъпоценна" и "Циганска любов". "За една година вече си бях дала сметка, че актьорството е точно за мен", коментира Ана.

Утвърждаването й като актриса става през 2000 година, когато продуцентът Педро Дамян й се обажда с предложение за роля в теленовелата "Първа любов", за която по-късно получава наградите за актриса-откритие "TVyNovelas" и "Palmas de Oro".

"Актьорството е средство да изследваш други реалности. За да направя роля като тази в "Призракът на Елена", например, аз чета много, анализирам, пиша и проучвам. Мисля, че работата на актьора е наполовина интуиция и наполовина интелект", посочва Лайевска, която черпи вдъхновение от три големи актриси: Мерил Стрийп, Никол Кидман и Джоди Фостър.

"Също ме вдъхновяват мъдрите хора, тези, които искат да бъдат по-човечни и да отидат отвъд привидното."

"Но аз съм реалистка и е вярно, че в тази кариера физиката е от значение", добавя Ана, която мечтае да изиграе комплексен и реалистичен персонаж като трагичната Бланш Дюбоа в "Трамвай желание".

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Коментирай тук!