четвъртък, 6 юни 2013 г.

Маурисио Енао: "Не се възприемам като секс символ"

Едва на 26 години Маурисио Енао вече е истинска звезда не само в родината си Колумбия, а и в цяла Латинска Америка. Младежкото му излъчване и безспорен талант го превръщат в любимец не само на зрителите, но и на режисьори и продуценти и днес той може да се похвали с участие в 5 теленовели, от които в една главна роля. У нас в момента той е по-популярен като Мишел от "Призракът на Елена", но в чужбина зрителите го познават и като Едуардо от "Къде е Елиса?", Даниел от "Сърцето ми настоява", Антонио от "Грачи" и Мартин от "Последна година".

Въпреки че първите му публични изяви са в света на висшата мода като модел на известни дизайнери, един ден сърцето му казва, че би искал да осъществява своите фантазии, като влиза в различни образи, поради което започва да учи и да се подготвя за кариерата на актьор. Без да се замисля изоставя аплодисментите и модните подиуми в Европа и света и през 2010 се впуска в един нов свят - този на телевизията. От този момент кариерата му е във възход и го поставя на едно от първите места в класациите за любимците на хората от малкия екран.

- Маурисио, как гледаш на етикета "секс символ", който ти поставиха медиите и феновете ти?
- Не се възприемам като "секс символ", но момичетата ме поставят в тази категория и трябва да кажа, че чувството да получаваш комплименти от момичета до възрастни госпожи е много приятно.

- Започнал си кариерата си като модел. Разкажи ни нещо повече...
- След като завърших гимназия, няколко агенции ме потърсиха за работа като модел и приех. Тази работа ми донесе голямо удовлетворение в професионален план.

- Защо избра актьорството, а не продължи от подиум на подиум, пътувайки из света и отсядайки в луксозни хотели?
- Манекенството беше етап от живота ми, който ми хареса много, но усещах, че ми липсва нещо и го открих в актьорството. В тази кариера също имаш лукса да пътуваш, да опознаваш и работиш в различни държави, но най-важното е, че можеш да покажеш, че не си само едно хубаво лице.

- Първата ти теленовела беше "Къде е Елиса?" Какво означаваше за теб този проект?
- Беше невероятно, защото проектът е един на хиляда. Определено история, която плени зрителите и затова благодаря на Бог, че стартирах с "десния крак".

- Какво беше усещането да играеш син на Катерин Сиачоке? Какво научи от нея?
- Това беше едно от най-прекрасните преживявания в живота ми. Тя е професионалистка в това, което прави, възхищавам й се много и се надявам скоро пак да работим заедно.

- След това участва в "Призракът на Елена". Каква е разликата между тези две роли?
- Всички са различни по характер, облекло, добри и лоши; и това ми харесва в актьорската работа, че мога да се преобразявам в хора, които не съм аз.

- Късметът те съпътства. Работата ти се харесва не само на телевизионните зрители, но и на продуцентите и режисьорите. Ти си звезда! На какво го отдаваш?
- Мисля, че на качеството на всички проекти, в които съм участвал. Разбира се, има някои, които са били по-благоприятни за мен от други. Например, с трите сезона на "Грачи" на Никелодеон преживях неща, които никога не съм си представял като турнетата из Латинска Америка, Европа и едно концертно турне в Мексико. Вторият по-интересен проект за мен беше "Последна година" ("Ultimo Ano") на TR3S и MTV Latinoamerica, защото беше първата ми главна роля, освен това съм израснал, гледайки тези канали, така че това си е една сбъдната мечта.

- Кои роли ти харесват повече - тези на "добрия" или на "лошия"?
- Харесват ми и двете; като добър те обожават, като лош те мразят, но чувствам, че "лошотията" ми се отдава повече и ми е по-забавно (смее се), но само като актьор, защото в личния си живот съм доста спокоен.

- Вижда се, че си наясно какво точно искаш да работиш, но ако телевизията не те беше посрещнала така добре, с какво щеше да се занимаваш?
- Аз съм на 26 години и постоянно ми минават идеи за други неща. От малък исках да стана пилот, защото се възхищавам на всичко, свързано с авиацията, но мисля, че животът те поставя на различни пътища и моят, вярвам, е да правя това, което обичам, а то е актьорството.

- Ако получиш актьорския шанс на живота ти, но за целта трябва да заминеш за една година в далечна страна и договорът категорично ти забранява да пътуваш, да виждаш семейството или приятелката си, ще приемеш ли?
- Никога! Не бих могъл да бъда далеч от семейството ми и още по-малко без никаква комуникация. За мен, любимите ми хора са по-важни от парите и от която и да е работа.

- Кое е най-голямото вдъхновение в живота ти?
- Майка ми, категорично. Госпожа Магдали е невероятна жена, отгледа мен и двамата ми братя съвсем сама. Тя е истински борбена и работлива жена и отлична майка. Тя е голямата ми гордост. Обичам я и й се възхищавам с цялото си сърце!

- А кой кара сърцето ти да трепка?
- Приятелката ми се казва Хуанита Мехия. С нея сме заедно отдавна, но се бяхме разделили за известно време заради трудностите на кариерата ми, но сега си даваме нова възможност и се надявам, че нещата ще се получат.

- Казваш, че си много спокоен човек. Има ли нещо, което те изкарва от равновесие?
- Да, разбира си. Лъжата и хората, които твърдят, че са ти приятели, но говорят зад гърба ти. Мразя това, но се среща често в тази кариера, в която има голямо съперничество.

- А какви трябва да са твоите приятели?
- Обичам да бъда с хора, с които имаме сходни вкусове, с хора, които са уверени в себе си, които да умеят да се отпускат и най-вече да уважават другите.

- Сподели някое свое "банално" качество.

- Целувам се страхотно.

- Оо.. би ли обяснил...
- Ами, нека ти разкажат приятелката ми и актрисите, с които съм работил (смее се).

- На кои актьори се възхищаваш?
- Много харесвам Джъд Лоу, Мат Деймън и Дикаприо. Това са трима актьори, които следя отблизо. Фантастични са!

- Какво ти липсва от Колумбия?
- Храната, хората и като цяло моята култура.

- Какво ти остава да постигнеш като актьор?
- Въпреки че съм постигнал много важни неща в кариерата ми, мисля, че ми остава да извървя още доста дълъг път, да продължавам да израствам като актьор и да се снимам в киното.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Коментирай тук!